Общо представяне

Основно училище „ Иван Вазов“ – град Кюстендил е общообразователно училище, намиращо се в квартал „Изток“. В него се обучават деца от първи до осми клас, живеещи в ромския квартал на град Кюстендил.

Броят на учениците е 685, разпределени в 27 паралелки.Училището се помещава в самостоятелна сграда, основно ремонтирана през 2013 година.

Ръководството и педагогическият колектив на ОУ „Иван Вазов” приоритетно работят за подобряване на достъпа до образование и обучение чрез разнообразяване и разширяване на извънкласните дейности и за превенцията на отпадането от училище.

Новостите в образователно–възпитателния процес в училище са съобразени с Националнте  програми на МОН.

Промените в процеса на обучение са насочени към: промени в дидактическите подходи (акцент върху дейностния подход); промяна в ролята на учителя от обучаващ в партньор; използване възможностите на Информационните технологии, използването на компютърната програма „Горещ картоф”.

Постиженията на ОУ “Иван Вазов” са предимно в областта на музиката и изобразителното изкуство

Всяка година се отделят средства от бюджета на училището за подобряване на материално-техничаската база на Училището.

Чрез развитието на извънкласната и извънучилищната дейност, ОУ”Иван Вазов” Кюстендил ще се превърне в още по-желана територия за учениците. Тази деяност ще направи училищния живот по-богат, пълноценен и привлекателен, ще увеличи възможностите за откриване и творческо развитие на дарбите и дарованията на учениците, ще осмисли свободното им време, ще ги насочи към предпочитана от тях личностна изява и така ще подпомогне формирането на автономни личности с широка обща култура и съвременна ценностна система. Реалното участие с поемането на задължения и отговорности и при сътрудничество с другите създава у учениците чувството за принадлежност към училищната общност. Създава се възможност за съобразяване със специфичните потребности на децата в училището.

Училището се помещава в собствена сграда, намираща се на улуца „ София“5 в квартал „ Изток“ на Град Кюстендил.В нея са разположени  21 класни стаи, 2 занимални, 7 специализирани кабинети - два компютърни, биология, музика, радиоклуб, труд и техника и кабинет по безопасност на движението; 1 спортна площадка и 2 спортни зали : фитнес зала и тенис зала

През лятната ваканция на 2013 година бе извършен основен ремонт на материалната база в училище по проект:  "Оптимизация на образователната инфраструктура за подкрепа на устойчиво местно развитие в община Кюстендил. Това са сградите на ОДЗ "Еделвайс"- на ул. Спартак и ул. "Бенковски", ЦДГ 1 юни, ОДЗ "Мечта" и IV ОУ "Иван Вазов". Бюджетът на проекта е 1 425 269 лв., съфинансирането от община Кюстендил е в размер на 220 000 лв.
Самата реализация на проекта започна началото на месец юни и за общия срок от 60 дни беше изпълнен успешно проекта.

Подменена е изцяло дограмата, сградата е  санирани, направена е топлоизолация на покривите. Новоеизградена е отоплителна система -  газова инсталация и машинна зала, Във всички помещения на училището са осигурени здравословни и безопасни условия на възпитание, обучение и труд.

            През 1926 г. двама учители откриват училище за циганското малцинство в дн. кв."Изток". Училището просъществува около две години, като отново се открива за кратко през 1932 г.

Постоянният си живот започва от учебната 1945/1946 година . Разкрито е  начално училище с 80 ученици.

Училищен инспектор по това време е Христо Василев. Той свиква съвещание, на което е взето решение: „Началните учители в гр. Кюстендил да учителстват по една учебна година в училището, а всеки новоназначен учител да минава през него”. Училището е отдалечено от града, учениците са роми, незнаещи добре български език, а материално-техническата база е безкрайно лоша. В началото учебно-възпитателната работа се е провеждала в четири класни стаи – две в сградата на Д. Юнишев и две в тази на Илия Панов.  Стаите били малки и неприветливи, учениците – с липса на всякакви хигиенни навици. Липсвали учебници, тетрадки, моливи, а нагледните средства се изработвали от учителите или се взимали от другите училища. Директор на училището е Христо Василев.

След Асен Христов директор на училището е Кирил Илиев, а след него Йосиф Димитров. От 1953/54 до 1955/56 година в града са преместени четирима учители, а на тяхно място са изпратени Славчо Миланов, Нина Бонева, Йордан Генчев, Методи Попов. В училище останали Хаджийска, Касабова, Зрънчев, Иванова, Бояджиева.

Броят на учениците започва да се увеличава, през 1955 г. достига 289 ученици. На 15 септември 1956 г. се поставя начало на прогимназиален клас.

Резултатите от учебно-възпитателната работа при тези тежки условия били добри, благодарение на задружния колектив, който не жалел сили и труд за обучението на учениците в квартал „ Изток“ (махалата ).

Започва сроителството на нова училищна сграда, открита на 29 септември 1957 г. През 1960 г. училището е официално наименувано "Никола Йонков Вапцаров". От 15 септември 1974 г. училището се преустройва в основно професионално училище със специалности : дървообработване, металообработване и горно дамско облекло.

През учебната 1978/79 г. в училището има 32 паралелки с 916 ученици.

До  1992г. дългогодишен Директор е Здравко Бойков. Училището е с засилено изучаване на трудово обучение. Постигнати са много добри резултати при производственото обучение по дървообработване, металообработване и текстил. Организират се ежегодни изложби, които се посещават от граждани, ученици от други училища на града и страната. Изработените предмети говорят за упорития труд и творчеството на ръководството, педагогическия колектив и любовта на учениците към приложните занимания. Училището е определено като водещо в страната в системата на основните училища със засилено изучаване на трудово обучение.         

Съгласно решение на Общинския съвет и протокол на Педагогическия съвет от 4 май 1992 г., училището получава името „Иван Вазов”.

От 01. 06. 1992г. до юни 2012 година   Директор на училището е Огнян Михалков.  От учебната 92/93г. се въвежда нова учебна програма, с която постепенно отпада засиленото трудово обучение. Въвежда се и чуждоезиковото обучение. Училище „Иван Вазов” се превръща в Общообразователно училище.

2001г. е началото  на  проектната работа в училището. Тя започва с проекта „Силни, здрави, толерантни”. От 01. 09. 2002г. стартират три проекта към фондация „Партньори – България” – „Училището приятно и забавно”, „Опознай себе си и другите” и „ Ръка за ръка”, който е превантивен училищен център, с основна цел намаляване на отпадащите ученици. През учебната 2003/2004 година училището продължава работа по проекта „Моят приятел в училище”, който е по програма „Сократ.

В периода юли 2012 – януари 2013 година Директор е Наталия Ангелова, а от януари 2013 и понастоящем Директор е Стефанка Стойнева.

Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му.

След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада")... Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател.

Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет. Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.