Походът през зимния  ден на 2016 годииа до величествените срквой в местността Юч бунар даде отговор на много въпроси, свързани с иголистни и широколостни дървета, намиращи се около тях, както и с любопитни факти за секвоите..

Учениците от основно училище „ Иван Вазов“ заедно с учениците от ПМГ и основно училище „ Христо Ботев“ – Кюстендил участваха на 30 януари в похода, организиран от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил,   проведе по проект „Зелена директна линия“.

За интересните факти и практическите занимания сред природата спомогна участието на учителите от трие училища и специалистите – експерти по биология и зоология от град София и Кюстендил.

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година.. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Трите секвои гордо се извисяват , а около тях има и цяла горичка от млади такива. Децата се докоснаха и направиха безброи снимки на вековните дървета. Ирина Герасимова – нашата биоложка ни каза, че родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния, а названието им е свързано с името на ин дианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука. Вече знаем каква е разликата между секвоята и мамонтовото дърво - каква е кората, листата и размерите. Кой е по-голям и в какво? Защо трябва да знаем и латинските имена на растенията?

В близост до секвоите има и още много други иглолистни и широколистни дървета. Запознаха се с отличителните белези на смърча и елата. Шишарките на елата са събрани на върха, но са изправени нагоре, докото на смърчът висът надолу. Сравниха и събраха за колекцията си много листа, клонки, шишарки и др. Видяха листопадница и метасеквоя. Могат вече да отговорят на въпроса – „Колко иглички имат боровете?“ Знаят , че бялата мура е бор с 5 иглички. Толкова много видове те откриха в толкова малко разстояние. А ето и декоративните иглолистни видове – дугласка ела и бор на Джефри, кедър и Лавзонов лъжекипарис. Те вече ще могат да разпознават бялият от череният бор.

С помощта на Росен Мирчев – нашият зоолог, бродейки в гората те откриха много гнезда и хралупи на птици и животни. А видяните следи им разказваха кои и кога е минал от там. В иглолистните гори няма изобилие на храна и животинския свят е по-беден. Много от животните спят летаргичен сън, а други търсят оскъдна храна. Зайците понякога обелват кората на фиданките. Колкото и да е студено вече се чувства и полъхът на пролетта. Изпод угнилата шума показват главици кокичетата и минзухарите. А скоро от храстите ще се покаже и срамежливата теменужка. Кукурякът, игликата, великденчето, синчецът, щедро ще раздават цветовете си.

Младите еколози си обещаха, че ще отидат отново на Ючбунар за да ги видят, а на всички ученици от нашето училище предоставяме възможността да разгледат направените снимки по време на похода.

 

 

В краят на месец януари 2016 г.  участниците в проект „„Зелена директна линия” си отговориха на въпроса: Спи ли гората ?.   Ваканция е за учебни занимания, но не и за любителите на гората и бъдещи природозащитници. Този път учениците от Природоматематическа гимназия  „Проф. Ем. Иванов“,V   -то ОУ „ Хр. Ботев“  и IV  ОУ „Иван Вазов“ гр. Кюстендил, заедно с биолога Ирина Герасимова, зоолога Росен Мирчев, учители и представител на ТД „Осогово“ се отправиха към вековната букова гора при село Граница. На 31 януари началната  точка е Граничкият манастир „Свети Лука“. След малко снимки пред манастира групата потегли към гората. Това е порeдната  дейност по Проект „Зелена директна линия”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-20014. Ето как бе споделено преживяното:

 

  

Чудно е през януари в гората!

 Младите еколози, участници в проект „Зелена директна линия“ тръгнаха да проучват, откриват и изследват гората. Много от животните прекарват зимата в летаргичен сън. Заспиват и насекомите. Бръмбарите, пеперудите, скакалците, които цяло лято са летели на воля, вече са се скрили в потайни места и ако не сте наблюдателни, никога няма да ги забележите. Едни от тях са се заровили в земята, други се крият под кората на дърветата.

Колко много следи, оставени в снега говорят за обитателите и. Таралежът се е заровил в опадалата шума, после снегът го е дозавил. Катеричката си е напълнила хралупата с орехи и лешници през есента и сега е безгрижна. Тя само скача от клон на клон и се радва на зимата. Умори ли се, подремва и пак отново на игра.

 

  

 

 Там някъде се чува вълчи вой, лай на лисица. Сърните, елените и зайците са нащрек. Единствено бързият бяг ги спасява от гибел. Гладни врабчета цвърчат. Гугутките гукат, врабчетата вдигат врява, когато трябва и не трябва. За птиците, зимуващи у нас, не е страшно — като поразровят снега, намират семена. А за горските обитатели лесовъдите поставят специални хранилки. Посещават ги не само птици, а и животни: сърни, елени, зайци. В тях за всекиго има по нещо — семена, сено, моркови, картофи.

 

 

 

 

 

 

Повечето дървета и храсти са с голи клони. Така по-лесно се забелязват пустите гнезда. По клоните има листни и цветни пъпки. От тях напролет ще се развият нови листа и цветове. Зеленеят се само иглолистните дървета – бор, ела. През зимата само те единствени са зелени, а скрежът по тях блести като новогодишна украса.

Не се чува песента на пойните птици, защото те са отлетели на юг.

 

 

 

 

 

 

От беседата на зоолога става ясно ,че у  нас зимуват врабчета, синигери, врани, гарги, свраки, кълвач и др.  От бозайниците могат да се видят зайци, лисици, катерички, сърни, елени, диви прасета, вълци и чакали. Мечката, таралежът и змията спят зимен сън. Някои животни сменят козината си със зимна – по-пухкава и топла. Наред с поясненията учениците видяха някой от горските обитатели, насладиха се на красивите гледки.

Тази ваканция ще е запомняща за всички участници в проекта. Предстоят още три похода и семинари и младите еколози ще научат още много неща.

 

На 14 януари 2016 година в училище се проведе спортен празник. Участваха ученици от всички класове. Имаше много спортна надпревара и победа за най – добрите. Победителите бяха наградени, а празника завърши с веселие за всички ученици.

Денят не бе избран случайно - Бангó Васили  или още Василица, е най-големият празник на ромите-християни в България, популярен като  ромската Нова година.  Празнува се по стар стил (по Юлианския календар).Традицията за празненствата се свързва с  Бангó Васил (в превод: Куция Васил), който е пътувал 3 дни и се е борил с големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.

 

 

 

 

 

 

 

В спортните игри и в последвалото веселие учениците на нашето училище показаха, че уважават и съхраняват традициите, като следват примера на Банго Васил – да бъдат добри и правят полезни неща.

Ръководството на училището и всички учители поздравиха децата, като им пожелаха здраве и добри резултати в учението.

 

 

През месец януари 2016 година ученици от нашето училище участваха в поредната дейност по изпълнение на проект „ Зелена директна линия“.

Проектът „ Зелена директна линия“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Посредством дейностите по проекта се   цели да създадем и развием отношение на толерантност, желание за познаване и грижа към растенията и животните в Кюстендилския регион. И след опознаване да засилим отговорността към природата,  като насочим вниманието на обществото към екологичните проблеми на региона.

 

   

 

 

 

Ето защо към водопада при село Полска Скакавица се отправиха участниците в проекта - учениците от Природоматематическа гимназия „Проф. Ем. Иванов“, 5-то ОУ „ Хр. Ботев“ , ОУ „Иван Вазов“ . Заедно с тях в инициативата се включиха и  туристи от ТД „Осогово – гр. Кюстендил.

След проведените семинари в планината Осогово по проект „ Зелена директна линия“ младите природолюбители започнаха посещение на защитените природни обекти и забележителности в Кюстендилска област.

Отново въоръжени с фотоапарати и бинокли те се насладиха на невероятно красивият водопад.

Водопадът е на малката рекичка Широки дол – десен приток на река Струма. Водата пада от височина около 50 м, преминавайки през няколко скални тераси. Той е маловоден, но невероятно красив. В България е трети по височина. През 1968 г. е обявен за природна забележителност. Районът е с уникална флора и фауна – срещат се над 19 вида риби, повече от 600 вида растения, част от които са защитени. Тук е единственото място в България, където могат да се видят едновременно пет вида лястовици. На скалата, в горната част на водопада се намира църквата Свети Димитър.

 

  

 

 

 

Младите природолюбители и туристите - доброволци от дружеството почистиха замърсените територии около водопада. Лошото време не попречи на участниците да изпълнят задачата си – почистване от различни отпадъци„ Най – голямо количество учениците намериха  около района на река Струма и железопътните релси до водопада .

Красивите гледки и извършеното добро дело ще останат в съзнанието на ученици и туристи, а техния призив към всички е да опазим и съхраним красивата природа.

 Министерството на образованието организира за първи път от 7-и до 12-и декември 2015 година Национална седмица на четенето, като част от Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността.

В основно училище „ Иван Вазов“ – Кюстендил, откриването на Националната седмица на четенето започна на 7 декември с четене на приказки, като то се реализира по различен начин: „на гости при най-малките; най-обичам да чета приказки; деца четат на деца“.

Учениците от шести клас поканиха първокласниците в час по литература и им четоха любими свои приказки. На големи и на малки им беше интересно и забавно. Всеки сподели първото си преживяване с книжка. Любими герои от приказките се оказаха принцесите и смелите принцове в тях. Малките ученици бяха впечатлени и от начина , по който каките и батковците се превъплатиха в своите приказни герои.

 

 

Петокласници пък се включиха в седмицата на четенето с идеен проект „Аз прочетох тази книжка, прочети я и ти“. Целта бе всеки да предложи книжка, която е прочел и го е впечатлила, да я представи пред съучениците си, като ги провокира и те да я прочетат. Тази инициатива ще продължи до края на учебната година.

На 9 декември 2015 година беше организирана информационна среща с родители и ученици, които имат проблеми в езиковото развитие. Тя бе осъществена в начален етап. Учителите споделиха своите наблюдения и предложиха на родителите да работят заедно в посока по-успешно и лесно овладяване на българския език. Срещата премина с изключителен интерес от страна на родителите. Всички се съгласиха, че съвместната работа има по-добър резултат и мотивира децата.