На 7 февруари 2016 година ТД „Осогово“ гр. Кюстендил организира поход  до резерват “Църна река” в Осоговската планина. Участие взеха ученици и учители  от трите училища - с V-то ОУ „ Хр. Ботев‘, IV - то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – гр. Кюстендил, партньори по проект „Зелена директна линия“. Бяха поканени експерти по биология и зоология от Природонаучния музей-БАН.
Представители на нашето училище – млади природолюбители, участваха в похода . Последният ден от ваканцията бе посветен на природата. Основна цел на посещението  на резерват „Църната река“ при с. Сажденик  бе - обяснения за особеностите на резерватния режим – строг и поддържан резерват; разлики между естествена и стопанисвана гора – структура, видове, както и непосредствено запознаване с него.

 

    Рзерватът "Църна река" е отдалечен на около 30 км от Кюстендил и е разположен на 1400 – 1700 метра надморска височина в землището на село Сажденик. Той е единственият в Осоговската планина и се намира в горното течение на Църна река, тръгваща южно от връх Шапка. Обявен е за резерват през 1980 година и с площ 197 хектара, като 190 хектара са букова гора, а останалата част за поляни. До резервата се достига, като от заслон Превала се тръгне по черния път в южна посока. След като се достигне до връх Долна чука, се слиза по стръмен рид в изоставената махала Папратинци. От махалата се слиза до Църна река и се тръгва нагоре по поречието на реката. Друг вариант е да се тръгне нагоре по течението от вливането на Църна река в Елешница, край която се вие пътят за с.Сажденик.
Младите природолюбители, заедно с експертите и представител на дружеството посетиха естествените букови гори в горното течение на Църна река по нейния десен бряг. Те са със северно изложение и са разположени на стръмни терени. Височината на дърветата достига 30 метра, а възрастта им е приблизително 130 години. В резервата на места се срещат още бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор, слива и др. Тревните видове пък са лазаркиня, власатка, светлика, горски здравец и орлова папрат. На откритите места има и горски зановец.

    Голяма е пъстротата на птиците, защитени от закона и срещащи се в резервата: малък креслив орел, червена каня, забулена сова, зелен и пъстър кълвач, дрозд осояд, белоопашат мишелов, сокол скитник, скален орел и жълтоклюна алпийска гарга. Фауната на резервата се допълва от животински видове като видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, слепок, медянка и усойницата. От земноводните най-характерна е жабата дървесница, а в реките виреят риби като балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. В мекия сняг по билото след Бег Бунар видяхме безбройни дребни и едри следи от естествените обитатели на планината, блуждаещи в търсенето на храна си и борещи се за оцеляване в тежката зима.

   

  Около резервата „Църна река” е обявена защитена местност "Зеленият рид", която е разположена на площ около 260 хектара и основната й цел е да ограничи човешкото въздействие върху природата. . В резервата се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. неговата охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите.

 Предлагаме да се запознаете с красотите на резерват "Църна река"

 

 

 

 

На 6 февруари 2016 година ТД „Осогово“ гр. Кюстендил проведе поход до връх Виден (1487 м.н.в.) – най-висок в Конявската планина и част от Виденския дял.  Това бе поредната дейност по изпълнение на  проект „Зелена директна линия“.  Проектът „ Зелена директна линия“, се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Туристическото дружество е в партньорство с V-то ОУ „ Хр. Ботев‘, IV -то ОУ „ Иван Вазав“ и Природоматематическа гимназия „ Проф. Ем. Иванов“ – гр. Кюстендил. Бяха поканени експерти по биология и зоология от София.
Групата от млади природолюбители от нашето училище участва в похода. Зимните гледки са прекрасни. Беседата на учителите и специалистите нагледно бяха представени с плодовете на храстите и растенията, с многообразието на оставените следи в снега от обитаващия планината животни, от причудливите форми на планинските масиви и не на последно място от разположението на селата и градовете. Групата се наслади от върха на красивата панорама във всички посоки. От съседния скалист връх Триград се виждат очертанията на трите околни града – Кюстендил, Дупница и Радомир, дали основание на местното население да даде това звучно име на върха.
Нашето зимно посещение на тази красива планина ни дари с възможността да се насладим на красотата на всичките тези гледки. .Ето и какво научихме:
Конявска планина е най-голямата по площ планина в българската част на Краището. Тя се простира между градовете Земен, Кюстендил, Дупница и Радомирската котловина. Има шест дяла, най- високи и атрактивни от които са Виденския и Ришкия. Групата от деца и експерти по биология и зоология посети Виденския дял и изкачи първенеца на планината връх Виден (1487 м), чието име идва от панорамната гледка, която предлага. Върхът е оголен, тревисто-скалист и е извисен над Кюстендилската котловина, привличайки погледа от километри. заради огромния радио-релеен и телевизионен ретранслатор, чийто антени се забелязват отдалече. Кулата на върха е пусната в действие на 4 октомври 1969 г. и покрива с радио и телевизионен сигнал цялата Кюстендилска и част от Пернишка, Благоевградска и Софийска област. Въоръжени с фотоапарати, бинокъл, лупа и тефтер младите изследователи откриха следи на
Виденски дял на Конявската планина е осеян навсякъде с десетки хиляди червени планински божури, чийто мирис се носи надалече из въздуха и привлича стотици пчели да събират прашец от ароматните му съцветия. Ако пролетта не закъснее, това място, застлано буквално навсякъде с дъхавите цветове на кървавочервения божур би създало впечетление у посетителя, че се намира в земния рай, защото и усещането, и аромата, и гледката са напълно равностойни на това райско място.
В района на връх Виден има приблизително 460 вида висши растения, от които две са записани в световната Червена книга на изчезващите видове, а други две в европейската Червена книга на изчезващите видове. Сред защитените растителни видове са пролетно секирче, царско пропадниче, котенце и друг. Общо 86 вида пптици обитават района, който е защитена територия. Като цяло в Конявската планина се срещат и ендемитни видове като жълто и червено Урумово лале, Жълт планински крем, Източна ведрица, Персийска морина, Златиста раменка, червен и розов Божур (самодивски божур), Червено вълче лико, Сръбско звънче, Жълт равнец, белоцветен и червеникав Дебелец, Скален карамфил с бяло розови цветчета, Дланелистен ветрогон, Ботурче, Дива циклама, Розов минзухар, нежно мъхеста виолетова Съсънка (котенце) и други . Богатата флора се допълва с множество ароматни билки: мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец, мента и други. В планината растат почти всички видове гъби: булка, манатарка, горска печурка, сърнела, челадинка и други. Най-добре запазени дървета от естествен произход са видовете космат дъб, цер, благун, горун, бук, обикновен, келяв и воден габър. Индивидуално се срещат още клен, шестил, полски клен, ясен, явор, бреза, липа, бряст, ясика, трепетлика, чашкодрен, кучешки дрян, леска, червена и синя хвойна.
Животинското царство също предлага голямо разнообразие: сърни, елени, глигани, лисици, зайци, вълци, белки, златки и други. От птиците характерни са соколи, орли, гълъби, гургулици, яребици, славеи, диви патици и други.
В реките, които са запазени в първоначалното си състояние и текат в естествените си речни корита, може да се наблюдават видрата, големия гребенест тритон, поточния рак и други.
Походът приключи успешно, но ние – участниците в него си направихме  уговорка, че пролетта, когато цялата планина е осеята с цветя и билки,  ние ще я посетим отново. А сега с натрупаните познания ще се готвим за предстоящите състезания на 25 и 29 февруари 2016 година .

Походът през зимния  ден на 2016 годииа до величествените срквой в местността Юч бунар даде отговор на много въпроси, свързани с иголистни и широколостни дървета, намиращи се около тях, както и с любопитни факти за секвоите..

Учениците от основно училище „ Иван Вазов“ заедно с учениците от ПМГ и основно училище „ Христо Ботев“ – Кюстендил участваха на 30 януари в похода, организиран от ТД „Осогово“ гр. Кюстендил,   проведе по проект „Зелена директна линия“.

За интересните факти и практическите занимания сред природата спомогна участието на учителите от трие училища и специалистите – експерти по биология и зоология от град София и Кюстендил.

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година.. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Трите секвои гордо се извисяват , а около тях има и цяла горичка от млади такива. Децата се докоснаха и направиха безброи снимки на вековните дървета. Ирина Герасимова – нашата биоложка ни каза, че родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния, а названието им е свързано с името на ин дианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука. Вече знаем каква е разликата между секвоята и мамонтовото дърво - каква е кората, листата и размерите. Кой е по-голям и в какво? Защо трябва да знаем и латинските имена на растенията?

В близост до секвоите има и още много други иглолистни и широколистни дървета. Запознаха се с отличителните белези на смърча и елата. Шишарките на елата са събрани на върха, но са изправени нагоре, докото на смърчът висът надолу. Сравниха и събраха за колекцията си много листа, клонки, шишарки и др. Видяха листопадница и метасеквоя. Могат вече да отговорят на въпроса – „Колко иглички имат боровете?“ Знаят , че бялата мура е бор с 5 иглички. Толкова много видове те откриха в толкова малко разстояние. А ето и декоративните иглолистни видове – дугласка ела и бор на Джефри, кедър и Лавзонов лъжекипарис. Те вече ще могат да разпознават бялият от череният бор.

С помощта на Росен Мирчев – нашият зоолог, бродейки в гората те откриха много гнезда и хралупи на птици и животни. А видяните следи им разказваха кои и кога е минал от там. В иглолистните гори няма изобилие на храна и животинския свят е по-беден. Много от животните спят летаргичен сън, а други търсят оскъдна храна. Зайците понякога обелват кората на фиданките. Колкото и да е студено вече се чувства и полъхът на пролетта. Изпод угнилата шума показват главици кокичетата и минзухарите. А скоро от храстите ще се покаже и срамежливата теменужка. Кукурякът, игликата, великденчето, синчецът, щедро ще раздават цветовете си.

Младите еколози си обещаха, че ще отидат отново на Ючбунар за да ги видят, а на всички ученици от нашето училище предоставяме възможността да разгледат направените снимки по време на похода.

 

 

В краят на месец януари 2016 г.  участниците в проект „„Зелена директна линия” си отговориха на въпроса: Спи ли гората ?.   Ваканция е за учебни занимания, но не и за любителите на гората и бъдещи природозащитници. Този път учениците от Природоматематическа гимназия  „Проф. Ем. Иванов“,V   -то ОУ „ Хр. Ботев“  и IV  ОУ „Иван Вазов“ гр. Кюстендил, заедно с биолога Ирина Герасимова, зоолога Росен Мирчев, учители и представител на ТД „Осогово“ се отправиха към вековната букова гора при село Граница. На 31 януари началната  точка е Граничкият манастир „Свети Лука“. След малко снимки пред манастира групата потегли към гората. Това е порeдната  дейност по Проект „Зелена директна линия”, финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-20014. Ето как бе споделено преживяното:

 

  

Чудно е през януари в гората!

 Младите еколози, участници в проект „Зелена директна линия“ тръгнаха да проучват, откриват и изследват гората. Много от животните прекарват зимата в летаргичен сън. Заспиват и насекомите. Бръмбарите, пеперудите, скакалците, които цяло лято са летели на воля, вече са се скрили в потайни места и ако не сте наблюдателни, никога няма да ги забележите. Едни от тях са се заровили в земята, други се крият под кората на дърветата.

Колко много следи, оставени в снега говорят за обитателите и. Таралежът се е заровил в опадалата шума, после снегът го е дозавил. Катеричката си е напълнила хралупата с орехи и лешници през есента и сега е безгрижна. Тя само скача от клон на клон и се радва на зимата. Умори ли се, подремва и пак отново на игра.

 

  

 

 Там някъде се чува вълчи вой, лай на лисица. Сърните, елените и зайците са нащрек. Единствено бързият бяг ги спасява от гибел. Гладни врабчета цвърчат. Гугутките гукат, врабчетата вдигат врява, когато трябва и не трябва. За птиците, зимуващи у нас, не е страшно — като поразровят снега, намират семена. А за горските обитатели лесовъдите поставят специални хранилки. Посещават ги не само птици, а и животни: сърни, елени, зайци. В тях за всекиго има по нещо — семена, сено, моркови, картофи.

 

 

 

 

 

 

Повечето дървета и храсти са с голи клони. Така по-лесно се забелязват пустите гнезда. По клоните има листни и цветни пъпки. От тях напролет ще се развият нови листа и цветове. Зеленеят се само иглолистните дървета – бор, ела. През зимата само те единствени са зелени, а скрежът по тях блести като новогодишна украса.

Не се чува песента на пойните птици, защото те са отлетели на юг.

 

 

 

 

 

 

От беседата на зоолога става ясно ,че у  нас зимуват врабчета, синигери, врани, гарги, свраки, кълвач и др.  От бозайниците могат да се видят зайци, лисици, катерички, сърни, елени, диви прасета, вълци и чакали. Мечката, таралежът и змията спят зимен сън. Някои животни сменят козината си със зимна – по-пухкава и топла. Наред с поясненията учениците видяха някой от горските обитатели, насладиха се на красивите гледки.

Тази ваканция ще е запомняща за всички участници в проекта. Предстоят още три похода и семинари и младите еколози ще научат още много неща.

 

На 14 януари 2016 година в училище се проведе спортен празник. Участваха ученици от всички класове. Имаше много спортна надпревара и победа за най – добрите. Победителите бяха наградени, а празника завърши с веселие за всички ученици.

Денят не бе избран случайно - Бангó Васили  или още Василица, е най-големият празник на ромите-християни в България, популярен като  ромската Нова година.  Празнува се по стар стил (по Юлианския календар).Традицията за празненствата се свързва с  Бангó Васил (в превод: Куция Васил), който е пътувал 3 дни и се е борил с големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.

 

 

 

 

 

 

 

В спортните игри и в последвалото веселие учениците на нашето училище показаха, че уважават и съхраняват традициите, като следват примера на Банго Васил – да бъдат добри и правят полезни неща.

Ръководството на училището и всички учители поздравиха децата, като им пожелаха здраве и добри резултати в учението.