Всяка година 24 май идва с блясъка на своята тържественост, пренесъл
възрожденския си дух през годините, утвърдил се като най-светлия, най-съкровения, най-българския празник!
Това е денят на буквите, на просветата, на духа! И на гордостта на поета,
написал „че и ний сме дали нещо на света – на вси славяни книги да четат.“
Това е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация.Защото българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света.
В този ден пеем Химна на Кирил и Методий, защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност! Достойнство – защото честваме азбуката, която сме дали на света и се нареждаме сред признатите народи на Европа – със самочувствие, образованост и културна независимост. Традиция – защото е най-дълго празнуването на уникалния празник в историята – повече от 200 години. Духовност – защото е празник на културата, науката и знанието. На хората, които създават устоите на нацията и пазят нейната идентичност , на тези, които възпитават поколенията .
В този ден се прекланяме и пред учителите, които с душа и слово всеотдайно и неуморно изграждат духовната крепост на знанието! Идентичност , на тези, които възпитават поколенията .

 

 

 


 

На  19 май 2016 г. се проведе спортно състезание „Бързи, смели, сръчни”  между училищата на територията на град Кюстендил. В него участваха 7 отбора. Домакин на състезанието беше стадион „Осогово“.
 Състезанието се проведе в два етапа. Нашето училище се представи достойно и зае четвърто място.
 Благодарим на участниците за това, че дадоха всичко от себе си и представиха блестящо училището ни! Браво, деца! Благодарим на родителите на  учениците за подкрепата и разбирането!

 

 

 

  

 

Националният конкурс за детска рисунка „Пролет върху листа“ е вече един утвърден форум на детското творчество и се радва на много широка популярност в цялата страна. Хилядите получени рисунки го превръщат в нещо като представителна извадка за нивото на детското творчество в наши дни. Това е съвсем естествено, тъй като Кюстендил се е наложил с времето като традиционно място за правене и експониране на изкуство.
С конкурсa започват и поредица от културни събития, свързани с традиционните за гр. Кюстендил празнувания – „Кюстендилска пролет“. Темата „Пролет върху листа“ е свободна, децата импровизират с различни изобразителни материали, създавайки натюрморти, цветя, фигурални композиции или свободни изображения от нежни цветове в пролетна хармония.

 

 Впечатляващо е богатството от техники, които се използват: маслени картони, апликации, акварел, темпера, пастел, мозайки, стъклописи, сухи игли и различни смесени техники. Независимо от климатичните условия от 2008 година насам, пролетта идва винаги първо върху листовете на децата на България.
Нашето училище се представи отлично и възпитаникът на  Давид Стоянов Ангелов от 8а клас завоюва почетното  трето място във втора възрастова група. Училището участва традиционно в конкурса и наградата не е изненада за нас.

 

 

 

Пролетта е най - нетърпеливо очаквания сезон, след студената и дълга зима.Ето защо народът ние е създал много пролетни празници
Българските пролетни празници са свързани с идеята за възраждащата сила на природата. През този сезон древните хора са вярвали, че в природата се събуждат благоприятните и зловредните сили.
Те са вярвали, че природните сили са живи същества и затова са търсели начини да умилотивят природните бедствия с дарове, молитви, обреди и амулети.

Съгласно Годишния план –график за дейността на училището за учебната 2015-2016г. бяха проведени различни мероприятия, свързани с пролетните празници
Оформен беше  специален кът до 18 март 2016г.: „Кои са пролетните празници“. Учителите на  ПГ подготвиха табло и запознаха децата от групите с празниците , обредите и обичаите.
Пролетта „грейна“  и в рисунките на по-големите ни възпитаници.
Класните стаи , коридорите и таблата в училището „разцъфнаха“ с помощта на учители ентусиасти  и създадоха настроение на учители и ученици


     

В навачерието на 3-ти март ученици и учители  от ОУ"Иван Вазов" отбелязахме  националния  празник на България.  Преди 138 години с подписването на Санстефанския мирен договор се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878г.  и започва  животът  на Третата българска държава.  
За да изразят своята почит към всички герои и жертви на освобождението от османско владичество, децата подготвиха  кратка и разнообразна  програма, представена в дните 26 февруари - 2 март 2016 година.  

Ученици от 5-ти клас с ръководител г-жа Нели Кърпачева представиха кратък литературнен рецитал, в който най-вдъхновяващо бе изпълнението на поемата "Опълченците на Шипка". Предварително младите изпълнители бяха научили, че когато пише поемата, авторът и патрон на училището им Иван Вазов  се е позовавал  на спомените на участник в събитията - опълченецът  Михаил Евтимов Манчев. Същите са били отпечатани през 1884г. в Пловдив със заглавието "Единадесетий август 1877, или боят при Шипка" . От тях именно поетът  е почерпил исторически материал, за да го претвори във вълнуваща епична творба. Смущението от първото  сценично изпълнение доведе до объркване в едно от момичетата, което макар да не успя да каже своя стих, сподели докрай общото изпълнение.

След  артистичното въведение последва кратка презентация, припомняща най-важните етапи от османското завоевание и национално-освободителните борби на българския народ, както и един  кратък и различен урок по история, предаден от г-жа Ели Йорданова.
    "Често ви казвам, че историята е наука, която се пише от строго проверени  факти, доказани с не един документ. Днес  реших да си  спомним някои от тях.
    Първият  факт: Никоя друга държава САМА не е побеждавала Османската империя освен Русия. Никога!
Затова винаги трябва да изпитваме уважение и респект към нея.
    Вторият факт:  Руско-турската война, която става освободителна за нас  българите,  е  най-честната война на ХІХ век. Това е война на ВЯРАТА, война, в която християни воюват срещу мюсюлмани, заради свободата да бъдат свободни в своите земи!
В   този ден на почит държа да ви припомня , че в Руско-турската война от 1877-1878г. освен руски воини  участват  още  украински, румънски, сръски, черногорски  и  финладски  воини, както и български доброволци - опълченци.
Нека не  забравяме, че  държавата  на  нашите  поробители  се  е наричала  Османска империя, а не Турция!  и  че  наследниците  на някогашните  турци, останали  да  живеят в българските  земи  днес наши сънародници,  НЕ  БИВА  ДА  ГИ  ПРИЕМАТЕ  като врагове! Те са наши сънародници.
    Третият факт е установен след внимателно проучване на военните регистри, които казват: В Руско-турската война 1877-1878 са загинали: 11 905 души, сред които руснаци, украинци, белоруси и финландци. Българските опълченци,  дали живота си за свободата на родината, са - 3 456 души. В боевете са загинали и 1 350 румънци, както и 2 400 сърби и черногорци.

Паметта на всеки един от тези герои почитаме днес, ще почете и утре признателния български народ.
И нека помним, че свободата трябва да бъде заслужена, и българите са я заслужили. Свободата трябва да бъде извоювана! Понякога  и добре заплатена!

    

Четвъртият факт всъщност ще ви представя, като прочета част от  самия  документ!
Указ № 1144,   Държавен вестник  -  януари  1884 г.
Буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.  А сумата е :  10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време  стойността  на  тези пари в злато е била равна на  32,5 тона злато.
Този дълг не плаща освобождението, но плаща помощта да се възстанови държавата, да се възстановят несъществували близо 500 години органи на властта, да се изгради местното  самоуправление, орг аните на съдебната и финансова система, както и на модерното учебно дело и институциите на културата.  Основана е БНБ, полага се началото на изграждането на  българската войска.  До пролетта на 1879 години е продължила руската окупация , както е разписано в Берлинския договор, действащ от 1 юли 1879г.
За първоначалното съграждане на възстановената държава българите плащат  32 тона злато!

Днес ние празнуваме  138 години от паметния ден на българското освобождение.

138 години от раждането на Третата българска държава!

Днес  България  няма нужда от опълченци, но има нужда от свободни граждани! Защото само свободни хора могат да градят свободна и благоденстваща държава.  Символите  на Самарското знаме - ликът на Богородица и на светите братя Кирил и Методий - онова знаме, което ревностно са пазели  опълченците на Шипка,  ТРЯБВА ДА НИ НАПОМНЯТ  за нашите опори   - за тези темели на народната памет, които са ни съхранили  през вековете на чуждо владичество и които и занапред трябва да ни бъдат упование! Това са  - християнската вяра и книжовността!
Това е най-голямата поука - да пазим вярата и книжовността и да помним, че свободата НЕ Е ВЕДНЪЖ  И  ЗАВИНАГИ  ДАДЕНА.  СВОБОДАТА  ТРЯБВА ДА СЕ ОТСТОЯВА И ЗАЩИТАВА ВСЕКИ ДЕН!

ЧЕСТИТО ОСВОБОЖДЕНИЕ!"
  Стилното  изпълнение на момичета от 7-ми  клас  внесе  много ведро настроение в празничното тържество.  Групата с ръководител  г-жа Гергана  Каракашка  подариха на присъстващите в залата песенно-танцовата  миниатюра "Самодива".    
За  финал група  шестокласници  бяха избрали да  изпеят  "Хубава си моя горо". Голяма част от публиката спонтанно се включи в тяхното изпълнение.
 Кабинетът по МУЗИКА, който служи и за актова зала на училището, се оказа недостатъчен да събере всички, които  желаеха  да видят  програмата и да споделят предпразничното настроение.  

Кратко слово  произнесе директорът г-жа Стефанка Стойнева, а официалният спомоществувател на училището, който бе сред гостите на тържеството, награди учениците, спечелили първите места в конкурса за най-красива мартеничка. От него  бяха  осигурени  материалите за изработването на мартеничките и наградите.