Етнос -роми

В българската национална история има редица примери за съжителство и взаимодействие между мнозинството – българите и националните малцинства.Приютяването на арменците в началото на ХХ век, спасяването на българските евреи, са само част от тези позитивни примери.През вековете българският народ е живял заедно с евреи, каракачани, гагаузи, татари, а след Освобождението – с турци.Важна група, с която нашият народ е съжителствал са циганите – или както те се самоназовават – ромите.Днес политическата коректност налага това име във всички сфери на обществения ни живот.

Произходът на ромите е от Индия или Иран – по вероятно от северозападните части на Индийския полуостров.Някога са били номади, но в наши дни те са уседнали. Съществуват хипотези, според които те произхождат от низшите индийски касти/рома, пара/ и различни малки племена и групи от същия регион.През V-VI в. те напускат местоживелищата си поемат на запад, скитат се из Пакистан, Афганистан и Персия в продължение на няколко века. Съществува предположение, че причина за тяхното разселване е натискът на хуните/евталитите/ от Средна Азия и падането на Гуптската династия.Други автори свързват миграциите им с арабските нашествия през VII – VIII век.Предполага се, че в Персия цигани за пръв път се появяват между 224-241 г.Те търсели работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран  се разделят на два клона, които говорели на два диалекта – бен и пхен. Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север,в резултат на което се обособяват редица нови диалекти.

Към VIII век циганите навлизат в азиатските владения на Византия, а към Х в. Те вече са в Египет и Северна Африка.В Египет се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и предсказват бъдещето.До наши дни е достигнало едно от названието на циганите на Балканите /в Македония и някои райони на България/- „гюпци”превеждано като „египтяни”.Английската дума gypsies същовероятно произхожда следва египетския път на циганите…Същото важи и за испанската дума.В Европа идват по маршрута Египет, Егейски острови и Гърция.Проникват на континента през XI век, а през   XIV век вече присъстват в повечето европейски страни. Те обаче поддържат съзнателна изолация едни от други, а от местното население са подложени на дискриминация, като тя съществува и помежду им. Много често те са били дори роби – в Румъния са били третирани така до средата на XIX век.

Една от най-тежките репресии срещу циганите е през Втората световна война.Само в „Нощта на циганите”, в концентрационния лагер Аушвиц са избити 4000 човека.А общо за Втората световна война нацистите изтребват между 300 000 и 600 000 човека.

Много български историци застъпват тезата, че в България циганите идват през Византия – през XI-XII век. Други смятат, че те са се заселили заедно с павликяните от Мала Азия.В изворите те се споменават като „атцингани”. Според други източници циганите се заселват в българските земи през XIV век.

Циганските групи са затворени и консервативни общности. В по-голямата част от тях са отпаднали някои от старите норми – мешерето, купуването на булката, но продължават да съществуват стремежа към ендогамия, чистота на кръвта, ранна женитба под влияние на родителите, девствеността на булката и др.

По- важни групи са:

1.Калдерашите  – известни още като „сръбски” или „унгарски” цигани: „елдерари”„калгараши”,”кардараши” и „върбани”. Традиционното религиозно изповедание на тази група е православието, а в Западна Европа и Северна Америка – католицизма. Названието на тази група произлиза от румънското „калдера”, което означава „котел”. По-голямата част от тази група идва в България в периода между Първата и Втората световна война ат Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Северна Сърбия  /Войводина/. През 1958 г. са заставени да уседнат, но чергарстват до 1975-1976 г.Те се придържат строго на груповото обособяване, ендогамията, старите цигански правила и норми на поведение. Макар че отскоро се наблюдават опити за формиране на обособени махали /във Варненско и Пловдивско/ те живеят разпръснато в селата и малките градове – поради спецификата на техния основен занаят – котларството. Те са подгрупата с най-много „барвале” – големци, богати хора. Пример за това е техният „цар” Кирил Рашков /цар Киро/.

Характерен занаят на младите момичета е джебчийството, а при по-възрастните жени – хиромантията /врачуването на ръка/. Характерен орган за разрешаването на вътрешните конфликти между отделните членове и родове на кадерашите е Мешерето – познато в Западна Европа, някои райони на Индия, отделни селища в Източна Турция – откъдето е наименованието на този „трибунал”.

2.Йерлии – те са най-многобройната подгрупа. Наименованието им идва вероятно от турски – yerli, което означава „роден”. Те имат самосъзнанието, че са с по-висок морал и модерен манталитет в сравнение с другите групи.

3.Даскане рома и харахане рома са съответно „български” и „турски” цигани и са най-многобройните групи.Дасикане рома са православни християни, а хорохане рома са мюсюлмани.Вероятно по времето на турското владичество са възникнали и другите две наименования дасикане – в някои от циганските диалекти „дас” означава роб, а оттам понятието дасикане вероятно означава робски…Йерархично тези две групи се делят според занаятите или особеностите на езика, както и по специфичните дейности на мъжкото население – бургуджии, музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и други.

4.Лударите или „рударите” се самоидентифицират като „власи” или „румънски цигани”.Говорят диаликт на румънски език.Според поминъка си се делят на няколко подгрупи –урсари /мечкари, маймунари/, а в другата – лингурари /или копанари/, които правят дървени лъжици и копанки /оттам и името – лингура/рум./ – лъжица/.

Урсарите обикаляха доскоро страната и предимно през топлите сезони се занимаваха с мечкадарство.Но мечките им бяха откупени и обгрижвани в резервата „Белица”

5.Демирджии – в Старозагорска област, в чирпанските и някои пловдивски села живеят етнически малцинства, които наричат себе си демирджии. Не говорят цигански език, християни са. Твърдят, че са истинските наследници на Аспаруховите българи.