Как да общуват деца и родители?

14. 03. 14
posted by: Super User
Посещения: 3803

Комуникация между родителите и децата
Има ли проблеми в комуникацията между родителите и децата?  На какво се дължат те?  Кога най-често губим връзката с детето си и то спира да ни се доверява?
Съгласно научните данни, проблемите в общуването е най-често срещаната причина за семейни разногласия. Трудностите в общуването засягат особено децата тийнейджъри.  Там, където има добра и ясна комуникация, където родителите и децата дискутират проблемите си, трудностите намаляват.
    Разумните родители преминават на принципа на по-равностойно положение, все повече преговарят, но същевременно не позволяват на юношата да надделява. Той трябва да се пита: „Къде отиваш”, „какво ще правиш”? „С кого ще се прибереш”...
    Практиката показва, че причините за проблеми с тийнейджърите често са разстроените взаимоотношения между съпрузите. Всеки тийнейджър има нужда от родители, чийто брак е изпълнен с разбирателство, взаимно уважение и любов.
    Така, че главната задача на родителите е да създадат едно сплотено и щастливо семейство. Първата задача тук е изграждането на добри отношения между самите съпрузи и чак след това изграждане на едни доверителни, изпълнени с любов отношения между родители и деца.
     За родителите е изключително важно да осъзнаят колко важни са сърдечността и доверието в техните отношения, защото именно те ще бъдат основата на доверителни отношения и на близост с техния тийнейджър. Това е много важно, защото на тази възраст тийнейджърите се връщат назад със сърцето си и преживяват наново всичките конфликти, които някога са срещали в живота си, особено минали конфликти с родителите.
Тийнейджърът се подготвя да стане възрастен човек, да се отдели от родителското семейство и да стане самостоятелен. Истината е, че голяма част от юношите не влизат в дълбоки конфликти с родителите. Това показват изследвания с големи извадки в САЩ, Англия и България.
Тийнейджърската възраст е критична, защото през този период младите хора си задават най-малко 4 важни въпроса, на които отчаяно търсят отговор:
•    Кой съм аз? На по-ранен етап, децата се идентифицират със семейството си – родителите, братята и сестрите, но през пубертета започват да имитират възрастни, на които се възхищават и които често са техния ”кумир”. Късният пубертет е едно време, през което те търсят да открият себе си.
•    Как да живея заедно с другите? Как да изгради близки отношения, как да се впише в обществото, как да разкъса близката връзка „родител-дете” и да получи по-голяма независимост от тях?
•    Къде ми е мястото?  Тийнейджърът е поставен в позиция за избор на професия, която трябва да го задоволява в различни отношения.
•    В какво вярвам? Тийнейджърът търси идеал, задава трудни въпроси относно вярата, религията, подлага на съмнение авторитетите, които определят „кое е добро и кое е лошо”.
За по-голямата част от тийнейджърите е свойствено затварянето в себе си, особено през ранното юношество. Тогава те споделят повече със своите връстници и все по-малко със своите родители. Има и още един фактор: темпераментът на човека изиграва също своята роля.
   Интересни са половите различия при тийнейджърите.  Момчетата обикновено са по-буйни в тази възраст, отколкото момичетата. Те могат да се опитат да премахнат симптомите на депресията с крадене, лъжа, сбивания или чрез други антисоциални действия.
    Момичетата се опитват да излязат от състоянието на депресия чрез по-малко буйни начини, но в резултат на вредното влияние на медиите, насаждащи култа към силата, тяхното поведение започна да се променя в последните години. Често момичетата се опитват да се справят с депресията с помощта на безразборен секс. Страданието, причинено от депресията, намалява по време на физическата близост. Тези взаимоотношения обаче свършват и тогава нещастните деца се чувстват още по-ужасно. Те са още по-потиснати отпреди, тъй като мнението им за себе си рязко пада. Депресията и ниската самооценка често са причина за това, момичето да не се грижи много за избора на партньор.
Ако родителите виждат, че детето им има угрижен вид, но не иска да разговаря за това, необходимо е да се въоръжат с голямо търпение и с още по-голяма любов, да се отнасят към него с голямо разбиране. Периодът на пубертета е достатъчно сложен и изпълнен със стрес. Родителите могат да причинят още по-голям стрес, карайки своя тийнейджър на всяка цена да разговаря с тях. Но в същото време е добре родителите да бъдат редом до него. Те могат да му кажат: „ти можеш да разчиташ на мен. Разкажи ми какво се случва с теб през последната  седмица?” Те могат заедно да излязат и да обядват навън, например: баща и син, майка и дъщеря. Нека да оставят останалите членове на семейството вкъщи.
Ако родителите забелязват по-различно притеснително поведение на детето си, прибиране късно, неподходяща компания, цигари и т.н., те могат да предложат алтернативно поведение. Те казват на детето: „с тези хора няма да се водиш”. „Ами с кои тогава?” – детето пита себе си. Важно е родителите да помогнат в избора на по-добра алтернативна компания. Друг начин, който може да помогне на родителите е да обвържат поведението на детето с желани и нежелани от него последици. „Ти полагаш много усилия в спорта и постигаш добри резултати, но същевремено с пушенето разрушаваш здравето си. Ти отсичаш клона, на който си седнал”.
Родителите не трябва да забравят, че в периода на пубертета трябва да присъстват и  забраните. Тийнейджърът, в пълния смисъл на думата, вече не е дете, но още не е и възрастен. Но забраните трябва да се съпровождат с голяма доза подкрепа и отзивчивост.
    Родителят преди всичко е родител, а не приятел за детето.Той трябва винаги да има повече власт от детето. Родителят не може да бъде най-добрият приятел на един тийнейджър. Младежът трябва да развива приятелство с връстниците си. Ако това не се случва, детето трудно се автономизира.
„Аз винаги се съветвам с детето”. В късната тийнейджърска възраст това е допустимо, но в началото на пубертета родителите могат да направят детето отговорно за нещо, за което то още няма достатъчно сили.
    Задължението на всеки родител, освен да обича и да се грижи за своето дете е да бъде и авторитет за него.